На Миа Милошеска (@wilmaflintstone), новиот албум на Fiona Apple ѝ е фаворит за годинава. Прочитајте зошто 🙂
Си го пуштил да те успие и после првата песна, сѐ ти е во полусон. Fetch the Bolt Cutters, првиот албум на Fiona Apple после цели 7 години е еден од оние албуми чие прво слушање ти поминува во дежа ву… па, токму поради тоа, го преслушуваш уште 10 пати – додека границата на реалноста и сеќавањата целосно не се избрише.
Граден врз некарактеристична перкусија и експресивна вокална нарација, Fetch the Bolt Cutters не е исповед на една 42 годишна жена со турбулентен живот, туку директно обраќање до сите кои имале улога во додавањето на горенаведената придавка.
Почнувајќи со женствен вокал и класично пијано, Ι Want You To Love Me полека скршнува од очекуваната патетична патека, и при самиот крај ни го соопштува понатамошното интензивно музичко, па и емоционално растројство. Албумот асоцира на панковска бучава, те остава во исчекување на некаков пукот, некаков излив на емоции; градејќи патепис на животните искуства на Apple, текстовите се наративни, провокативни и крајно иронични, а заедно со наративното пеење/рецитирање го ставаат слушателот во анксиозна состојба на исчекување на формата во која Аpple ќе се ослободи, не само од стегите на сопственото минато, но и колективното минато на жените кои биле жртви на силување.
„Well, good morning
Good morning
You raped me in the same bed your daughter was born in“ (For Her)
Τекстовите и мотивите се импулсивни, но јасно го доловуваат ставот кој Αpple го има за мажите, општата нееднаквост, и општо, цеколупната грдотија која владее во светот. Сепак, иако Αpple ги оставала текстовите да „одморат“, комбинирајќи стари и нови стихови, очигледно е дека при пишувањето не барала конкретни зборови и метафора. Па така, би ја карактеризирала како сталожена PJ Harvey, која ја почитува класичната музичка форма и ја демистифицира ранливоста. Поголемиот дел од времето (види Relay подолу), тaa ja oдбегнува класичната прекумерена екстаза која е карактеристична за ваквите поетски мотиви, која, во овој случај, комплетно би ја задушила поентата на истите. Соодветно на тоа, во албумот доминираат структурирани рефрени, хорски рецитали и ладниот, игнорантен глас на Apple. Од друга страна, во сферата на вокалната нарација и прозаичност е очигледно и влијанието на Τοm Waits и Patti Smith. Apple дури прави и директна релација со Smith во Shameika („Hurricane Gloria in excelsis deo, That’s my bird in my tree“), а алудира и на Kate Bush во Fetch the Bolt Cutters („Shoes that were not made for Running up that hill/ And I need to run up that hill/ I will, I will, I will“)
Во Relay, детската ритмичност завршува со екстатичен придружен вокал, налик тој на Εlisabeth Fraser. Во Rack of His, пак, гласот на Αpple е невообичаено рапав и, можеби за прв пат, наѕира и трага на болка. Во For Her, која е инспирирана од контроверзниот случај на силување на Брет Кевано, но и приватна приказна на познаничка на Apple, доминира таканаречено хорско, вештерско пеење. Истото истовремено иронично го осудува новиот антифеминистички бран кој ги карактеризира феминистките како вештерки и мажо-мрзачки, но и ги обвинува тие кои го премолчуваат насилството.
За крај, една кратка и јасна изјавa: фактот дека албумот „лизга“ и е лесен за слушање, имајќи груб и цврст вокал како тој на Αpple, кој пак опфаќа трауматични теми и мотиви како силување, но и приватните љубовни и животни турбуленции на поетесата, е доволно да се осудам да кажам дека (иако е мај), како тотално креативно созревање на Fiona Apple, Fetch the Bolt Cutters e мој фаворит за 2020 година.
Фотографија: Stefan Rajhl